Иван Андонов:
Из Безграничността на музиката.
Плодородна ще да е тази година! 
Роди се още едно дългоочаквано дете. Спокойно мога да я нарека втора дъщеря. Идея, зачената преди около 10 години с едно дългогодишно пренатално и натално възпитание.
След повече от година очакване на името й… то дойде едва на Великден. Но как се казва и всички други интересни подробности за нея ще може да научите на нейното кръщене на 22ри юни при нас, в Природна Школа Благодаря.
Винаги съм си мислел, че много обичам музиката, докато не опознах моята съпруга и нейната любов към музиката. Тогава си дадох сметка, че в сравнение с нейната любов, то моята е съвсем примитивна .. първична .. повърхностна. Или по-точно казано, нейната е проявена, а моята е непроявена и само като зародиш.
Да си свидетел на нечия любов с такава чистота и дълбочина е неописуемо явление. Това да може човек да се докосне до някое от чистите проявления на Любовта е наистина ЧУДО.. дори отвъд ходенето по вода бих казал.
Със сигурност това ми силно впечатление от нейното отношение към музиката ми е помогнало да сътворя това, за което тук ви загатвам.
От години се вълнувам и изумявам от това, колко многопластен е животът във всичките му прояви.
В сферата на музката, предполагам знаете, че има много фактори, които са от съществено значение за крайния резултат.
От какъв материал е изработен инструментът или гласа. Ако е дърво, то кога е било отсечено, вековно ли е, влакната му хармонично ли са подредени, имало си е сухи години от израстването му и още и още. Безкрайни са факторите, които ще определят с какви дълбини ще резонира после всеки тон.
Какъв е майсторът, който го е направил. В какво настроение е бил, докато го е правил, с какво намерение го е направил. Въобще всичко, което е вложил в него докато го е изработвал, шлайфал, дялал, лакирал.
А после музиканта, колко години е учил безкрайното музикално изкуство, колко го е практикувал, колко е страдал и колко се е радвал за всеки свой плод и произведение. С какво съзнание свири, намерение, очакване. Най-вече какви добродетели е изградил в себе си, с които да подплати музикалния си талант. Колко силен е характерът му, волята му, отношението му.. към всичко…
Още дълго мога да продължавам за многото пластове, от които зависят дълбочината и крайният резултат на всяко произведение.
Музиката е космична, следователно и постиженията в тази сфера могат да бъдат безгранични и далеч над нашите представи за музика.
Има обаче един пласт, на който мисля, че малко хора обръщат внимание. Финия пласт на тази сфера е, какво ще е обръжаващото пространство, което е последното отражение на всеки резонанс. Или с други думи какво е пространството, в което родената вече мелодия или песен ще започне да лети, танцува и да се отразява.
Дали произведението ще прозвучи открито под небето, в планината или на морето. В концертни зали или пещери. В барове или механи. В храмове или в църкви.
Всичките тези възможности са от също толкова важно значение, както и самия инструмент. Тъй като и те, както инструмента, участват в резонирането и трептенето на всяка микро вибрация и клетка, от която е създадена живата музика.
И тъй като основно е прието музиката и концертите да се изнасят в концертни зали, следователно всичките неща, които изброих по-горе за създаването на един инструмент се отнасят и за изграждането и съдържанието на една концертна зала.
Бях гледал преди години по дискавъри или другаде в някакво предаване за залата с най-добра акустика, която се намира някъде в Аризонската пустиня и е с формата на купол.
Акустиката е цяла наука, акустиката на инструмента, на гласа, човешкото тяло и на това, в което ще отзвучава – залата.
И така с жаждата и търсенето на една идея по-голяма дълбочина в музиката, аз реших да се опитам да създам една такава зала, като използвам свещената геометрия в една от най-интересните форми – сферата.
Създаването и постигането на някаква „хармонична акустика“ се оказа също толкова многопластно колкото цялата музика. Какъв е резултатът и какви ще са плодовете от това пренатално и натално възпитание на това дете, ще има възможността всеки да чуе на някое от събитията, които понякога организираме.
Днес аз имах честта да чуя две прекрасни дами как репетират в тази зала. Едната дама с магичната си флейта и танцуващата й душа по сребърните клапи. А другата – с докосващия й талант по черно-белите клавиши направи днес сефтето на единствения „по рода си“ роял.
За мен беше едно докосващо душата изживяване. А пък на 18ти май от 15ч. ще може, който желае да го чуе също.
Благодарен съм, че познавам такива дами, които имат такова отношение към музиката, което може да вдъхновява мъжете да строят не само зали, но галактики и вселени, за да достига и отвъд космоса мелодията на тяхната скромност, талант и Любов.
С думи няма да мога да опиша и една хилядна от изживяваното. С видео също надали ще се доближа много повече, но все пак ще споделя един откъс…
Това е за сега моята музикална капка разбиране от океана на музиката.